Ангелска неволя



В дните на Страстната седмица, сблъсквайки се с различни житейски казуси, са ме обзели едни сериозни мисли. Мисли за качеството на живот, за различните избори, които правим, за възможностите, които имаме в живота и как понякога ги пропускаме незабелязано или ги пропиляваме с лека ръка. И още – за любовта към себе си…

Но сериозни мисли срещу задаващите се празници са сериозно нещо… Затова простичко казано…

Имало едно време… може би до вчера, а може и до днес един ангел хранител… Един ден неговият началник го извикал на доклад…
Старшият ангел погледна строго подчинения си:
- Докладвай. С две думи.
- Жив е. Ходи на работа. Надява се на нещо…
- И на какво?
- Ами, трудно е да се каже. Два пъти му изпращах знаменателни сънища – хич не ги и забеляза. Говори, че се изморява на работа.
- А работата му как върви?
- Ами като при всички. Шефове. Пушене. Слухове.
- Началниците му строги ли са?
- Е, шефовете са си шефове. Като навсякъде… Поради някаква причина той се страхува от тях.
- А страховете му гониш ли редовно?
- Разбира се. Още по път за офиса. Махам с криле над главата му. Облаците даже издухвам. Какво ли не направих слънцето поне да забележи!
- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Мие съдовете. Интернет. Спи.
- А телевизора опита ли да развалиш?
- Разбира се. Непонятно защо друг си купи?!
- А понякога интернет спираш ли?
- Пет дни поред. Но започна да остава на работа. До късно. Това е възможно при тях.
- Така… А през почивните дни?
- Спи до обяд. Мотае се нещо. Вечер – с приятели. Безсмислени разговори. Алкохол. В къщи се прибира на зазоряване. Като се събуди – главоболие. Останалото време – под одеалото. Или пред телевизора. Или пред компютъра.
- А с жените как е? Намери ли подходяща?
- Да, съвсем наблизо при това живее. През три къщи. В един и същи супермаркет пазаруват.
- Случайна среща уреди ли?
- Да – както е по предписание. А извън инструкциите – на автобусната спирка. Също – по празниците.
- Линиите на съдбата провери ли?
- Да – съвпадат. Там е работата…Този човек… Този начин на живот… Не мога повече, шефе! Не издържам! Това е мисия невъзможна!
- Приказки! Къде ти е списъка със силнодействащите средства?
- Ето го, шефе – грип с висока температура, фрактури, автомобилна авария, разоряване, пожар, улични безпорядъци, икономическа криза, гражданска война…
- Достатъчно! Стига му това! Двеста осемдесет и седми поред подобен доклад! Съвсем се отучихте да работите! И така – свържи се с паралелния поток. В името на Любовта считай, че получаваш разрешение за прилагане на крайните мерки. Само че ги прилагай една по една…

Та така с ангела… А как е при вас? И докъде сте стигнали по списъка с крайните мерки? :)

 

Коментирай в мрежата

comments

Powered by Facebook Comments

Етикети: , ,

{ 185 коментара за четене ... моля публикувай следващия! }

  1. АВАТАР

    Привет и честит празник. Хубава приказка. Като един немски филм по телевизията.
    Да , телевизорът ми не е развален.
    Вчера си платих и интернета. : ).

    Изглежда моят ангел е празнувал тия дни или си гледа работата през пръсти.
    А Вашият ангел как е?

    Толкова малко всъщност искаме от живота.
    Просто да обичаме и да бъдем обичани. (А сме толкова слепи към обичта и жестовете на другите )
    Да сме добри, благородни и честни.

    Гледах един филм скоро : ” Предай нататък”
    С Хелън Хънт и Кевин Спейси.

    Идеята е, че когато някой извърши добро на теб, трябва да извършиш добро на трима различни човека. Ако просто върнеш услугата на този, който ти я направи, доброто остава на място. А така има шанс да тръгне по света и да го направи едно по-добро място.

    Толкова е лесно нали.

    И..и..и..и..и няма нужда от ангели

{ 0 пингс/тракс }

  1. АВАТАР