Кога правим промяна?



Кога правим промяна?
Изключително интересна и любопитна ми е темата за промяната. Изследвам я в продължение на години и в тясна връзка с професията ми на коуч.
Кога човек се нуждае от промяна? Кое го предизвиква да я предприеме? Кога наистина се случва промяната? В кой точно момент? Кой е лостът, който я задвижва? Как разбираме, че е настъпило време за промяна?
В течение на годините открих различни отговори на тези въпроси – и на базата на личния си опит, и по време на работата с моите клиенти.
Съвсем наскоро се натъкнах ненадейно на още един доста интересен и неочакван отговор. А може би не е било съвсем случайно, а отново е настъпил момент в живота ми за нещо ново и предизвикателно. :)

Ето я и самата история:
Веднъж един човек минавал покрай една къщурка потънала в зеленина. На верандата, люлеещи се в кресла, си почивали двама старци – мъж и жена. А между тях лежало кученце, което скимтяло… като че ли от болка. Почудил се човека за какво ли скимти кученцето.
На следващия ден той отново минавал покрай същата тази къщичка. Двойката старци отново била там, в люлеещите се кресла, а кученцето все така издавало жалния си звук. Озадаченият човек си обещал, че и ако на следващия ден кученцето продължава все така да скимти, ще се позаинтересува за него.
И действително на следващия ден картинката била отново същата: старицата кротко се люлеела в креслото, старецът четял вестник, а кученцето на своето си място отново жално скимтяло.
– Извинете ме, мили хора – полюбопитствал той – но какво се е случило с кученцето ви?
– С него ли? – попитала старицата. – Ами просто лежи върху един гвоздей.
Смутен от отговора й, човекът попитал:
– Но ако лежи върху гвоздея защо просто не стане оттам?
Старицата се усмихнала и казала с приветлив, ласкав глас:
– Ами значи него го боли толкова, колкото да скимти, но не толкова, че да се махне оттам.

А при вас как е? Докъде е стигнал гвоздеят? :)

Коментирай в мрежата

comments

Powered by Facebook Comments

Етикети: , , ,

{ Коментарната рубрика приключи! }