неСъбота



Вън е валяло малко. Рано е. Капките изглеждат като роса.

Събота. Не точно.

Добро утро!

Ден, в който не се става рано. Но само по принцип. Днес отработваме нещо си – дори не знам какво. Освен това “отработваме” е твърде силна дума за принципната динамика на тези непочивни съботи – стоим в офиса, чоплим нещо, но в повечето случаи наистина няма какво да свършим. Все пак работим с хора, а голяма част от тях днес отсъстват, или просто са на същото дередже и само присъстват телом. Духом спят.

Някои чистят.

Но поне едно предимство имат тези дни – изкарват ме по-рано от леглото и не си проспивам сутринта. Не че има нещо лошо в мързелуването, просто понякога е хубаво да видя как изглежда и съботната утрин. Може да е различна, нали? И всъщност да си в офиса без да си притиснат от спешни задачи и без да се задъхваш от непрестанно общуване е доста различно усещане. Спокойствие!

Ето! Ето истинския плюс на работните съботи: разбираш какво представлява абсолютното офисно спокойствие. Слушаш си Moloko – Familiar Feeling (поне аз в момента това слушам) и някак се разпльокваш по стола. Дремеш с отворени очи, поглеждаш си мейла със смесица между надежда и очакване… И преминаваш към следващата песен.

Разбира се, предпочитам неработните съботи. Предполагам се подразбира, но аз да си кажа.

Продължавам със Sara Tavares – Bue (voce e…) а на вас пожелавам приятна събота и мързелива неделя!

Коментирай в мрежата

comments

Powered by Facebook Comments

Етикети: , , , , ,

{ Коментарната рубрика приключи! }