Великата истина



След великите дни и празници дойде времето и на Великата истина :)

Често, увлечени в чертането на грандиозни планове и бленувайки за промяна, забравяме за един съществен момент. Или пък ако случайно се сетим, правим всичко възможно да се разсеем и го пропускаме… Вместо това сме се специализирали в намирането на оправдания. Кое от кое по-оригинално :) Намираме си и добре звучащи обосновки – позоваваме се на лошо стекли се обстоятелства, злонамерени хора, дори на някакви мистични сили, и то разбира се, съвсем извън нас…

Тук правя пауза, оставям за малко дълбокомислените слова и се обръщам към по-мъдрите:

Една нощ в провинцията, където се намирал будисткият манастир, завалял силен сняг. На сутринта, буквално газейки сняг до пояс, учениците трудно се добирали до залата за медитация. Учителят започнал сутрешната си реч с въпрос:
– Кажете ми, моля, как следва да се постъпи в тази ситуация?
Един от учениците казал:
– Трябва да се молим с цялата си душа снегът да се разтопи възможно най-скоро.
Друг добавил:
– Може просто да си седим по килиите, а снегът така или иначе ще си отмине.
Трети дълбокомислено споделил:
– Този, който познава истината и заблудите на света, трябва да му бъде все едно – дали има сняг или няма.
Изслушал ги Учителят и казал:
– Слушайте ме сега внимателно…
Учениците се подготвили да не изпуснат и най-малката подробност от великата мъдрост, която щял да сподели техният водач.
Погледнал ги Учителят, въздъхнал и казал:
– Лопатите в ръце – и… действайте!

И така… Да си довърша приказката от по-горе – хубаво е от време на време да си припомняме, че нещото, което ни приближава най-бързо до крайния резултат и най-важният ускорител на промяната, е… действието! Да се хващаме за лопатите! :)

Коментирай в мрежата

comments

Powered by Facebook Comments

Етикети: ,

{ Коментарната рубрика приключи! }