Тъгъдък, тъгъдък

TGIF пийпълс! Петък е, петък е! Ура, ура, ура!

Разбира се, всичко се случва накуп, в последния момент. Лудницата е пълна. Някакви неща трябва да бъдат довършени, че иде уикендът! Ей тука, да пипнем, да понаваксаме…

Петък като петък, нали?

Да, ама не!

Всъщност е летен петък. В тая част от лятото, в която всички излизат в отпуск. Аз не, разбира се, но всички други. И какво се случва?

Всичко трябва да бъде довършено! Ама всичко! Всичко, което е за тази седмица, за следващите 2-3 седмици, за миналите 2-3 месеца… Да, всичко, което е закъсняло (ах, да се таковам у кратуната!) и е било забавено, трябва да бъде приключено.

TGIF? No thank you! Искам още 2-3 пълноценни работни дни, вместо един свръхработен ден, в който не мога да си почина и за 5 минутки…

Но пък като се приключи с лудницата довечера, поне ще знам, че имам някакви там почивни дни, в които малко поне да релаксирам. Та това ме крепи.

Но дотогава…

Тъгъдък, тъгъдък!

А някой ден и аз ще изляза във ваканция и ще видите вие тогава!!!

Зубър

Зубър

Обичам обученията. Всякакви обучения, курсове, лекции, уроци… Без значение дали след това получавам сертификат, харесвам ги.

Винаги има шанс да науча нещо ново, или да затвърдя вече придобити познания, или да се запозная с някого, или да обогатя знанията си, или дори да установя, че нещо, което съм знаел, всъщност е невярно…

Смисъл има.

Винаги!

Чудя се на онези хора, които ходят с досада на вътрешните обучения, които са организирани от офиса им. Възприемат ги като неприятна задачка, като chore, вместо като приятно и интересно разнообразие – все едно си изпратил дете да изхвърли боклука…

Наистина, дори и да ми разказват нещо, което познавам до болка, винаги съществува възможността да чуя нещо различно и неочаквано – особено ако отида с такива очаквания и с идеята, че все пак няма как да знам всичко и че със сигурност няма как винаги да съм прав.

Вчера бях на обучение, днес следобед съм на друго… и се кефя!

Напред, науката е слънце!

Сигурно съм зубър.
Или може би sexy nerd?

Температурни войни

Представете си следната ситуация:
Малък, спретнат офис, усмихнати хора, добре работещ екип професионалисти.

Добавете следните елементи:
Лятна жега, прозорци, врати, климатик.

Обикновено това уравнение води до три месеца препирни, свързани с температурата на въздуха в стаята, скоростта на вентилатора на климатика, наклона на въздушната струя, отворените прозорци… и течението (о, това течение!), което води до поне ½ от смъртните случаи от настинка в модерния градски офис (или поне някои хора откровено вярват, че е така).

И всичко това – в офис с 3 стаи, 1 кухня, 1 тоалетна и 12 човека.

До болка позната ситуация, явно неизбежна – поне ако съдим по оплакванията на приятелите всяка вечер, като седнем на по бира.

Да погледнем разпределението:
    – Стая 1: търговски отдел
    – Стая 2: маркетингов екип
    – Стая 3: счетоводство и финанси

Дали бихме могли да се опитаме да разрешим проблема с повсеместния дискомфорт? Има ли друго решение, освен централизирана климатична инсталация със стандартни предварително зададени режими на температура / влажност?

Да, това може би ще излезе скъпо и трудно постижимо.

Може пък да се пробва един различен модел – сравнително лесен за малки до средни офиси.

Ново разпределение:
    – Стая 1: моржове
    – Стая 2: студенокръвни
    – Стая 3: средна работа

Въпреки че не са разделени по отдели, хората се чувстват по-добре. Всеки е настанен в зона, която му доставя приемливо ниво на температурен комфорт. Телефоните, мейлът и Скайп правят общуването твърде лесно, за да се налага хората от отделите да бъдат концентрирани в една и съща стая. А и в крайна сметка, ако се наложи, една малка разходка през 15 минути е полезна – хем предотвратява тромби в крайниците от прекомерно заседяване, хем позволява на очите да отпочинат от напрегнатото взиране в монитора.

И вече офисът може да си намери нови теми за караници.

Отново е вторник

Нямаше как да не спомена този разтърсващ вторник. Започна със земетресение в 3 посред нощ, държа ни будни до изгрев слънце с “афтършоци”… Много беше гадно.

Вторник! Отново!

Всъщност беше много забавно, сега като сме живи и здрави и гледаме назад.

Вкъщи друсна и се събрахме в хола да видим какво става. Сетихме се какво става и решихме да се информираме. Но нито една телевизия не съобщаваше нищо, докато повтаряха стари предавания. Сайтовете на информационните агенции нещо не се отваряха хич… Но пък туитър беше изключително информативен :) Чак се чудя как някой не измисли #хаштаг!

Още имам чувството, че от време на време люшка!

Котките, казват, усещали тия неща. Е, да, около 2 секунди преди да друсне се покриваха някъде, ама не бих казал, че това ни помогна много. Всъщност Туитър беше далеч по-адекватен. От време на време някой туитваше “Пак разлюля!” и 2 секунди по-късно и нас ни люшваше. Събина много готино го илюстрира с ей тоя клип.

По някое време се развидели и излязохме да се разходим, да проверим баба и дядо, да видим къде-какво. Баба и дядо си бяха ОК, а ние отидохме да пием кафе. Бензиностанциите бяха препълнени и се озовахме в МакДоналдса на НДК. Там също беше лудница – хората се забавляваха, шумяха и пиеха кафета. Някои ядяха и БигМаци :)

Прибрахме се вкъщи. Другите заспаха, тъй като не бяха дремнали повече от час, а аз се пооправих и тръгнах към офиса. Темата на вторника е земетресението, разбира се.

За да се успокоим групово, поръчахме си офисна антисеизмична противостресова баница. Бяхме се събрали във фоайето и си приказвахме, докато похапвахме. За земетресението. Ти на кой етаж живееш, при вас как се усети, а ти чу ли тътена, а детето как го понесе?

А, да, да се похваля – не пуших, дори след всичкия тоя стрес! Е, вярно, възползвах се от удобното земетръсно оправдание и се намуах с баничка, ама хайде сега, тоя път нека ми е простено!

И така. Днес е особен вторник. По-забавен, сплотяващ, изтощаващ от ранна утрин. Повече изживяваме, отколкото работим. Всъщност е интересно! Да, стресово, но всъщност има потенциал да не бъде неприятно.

Стискам палци това земетресение да е разместило пластовете на вторниците и занапред!

Разстоянието

Вчера разбрах колко е важно да имаш VPN в офиса.

Разболях се. Наложи ми се да работя дистанционно, от вкъщи. И нямането на VPN ми създаде главоболия, както и на колегите, които тормозех да ми пращат разни файлове по мейла и да ми четат някакви работи по телефона.

Всъщност не знам кое е по-добре, VPN или Remote Desktop – второто позволява да си ровичкам и по „личния” служебен компютър, докато първото май позволява да си ровичкам само из сървъра.

Няма значение, де, тъй като нито едното нямам. Трябва да се преборя с IT-то ни, за да ни създаде това удобство.

По принцип да работиш от вкъщи е малко по-неефикасно, поради наличието на конкретни дразнители – котки, хладилник, телевизор, баня и т.н. (порно…), но когато освен това нямаш лесен и удобен достъп до работните си файлове, а кореспонденцията се води чрез уебмейл, тогава ефикасността пада драстично, а стресът се увеличава експоненциално. Мисля, че затруднената комуникация само влоши и без това трагичното ми състояние.

Днес съм добре, на работа съм – не от вкъщи. Всичко става по-плавно.

Всъщност разстоянието от дома до офиса май е по-голямо от измерението му в метри и километри. Когато съм вкъщи съм толкова далече от офиса, че липсата на удобства от сорта на VPN ме отдалечава още повече, почти отвъд хоризонта.

Вярно, че когато има VPN, офисът може да присъства вкъщи по всяко време. Но ако човек все пак си постави някакви ограничения и го ползва единствено когато е наложително, тогава няма страшно.

Та да си кажа: искам VPN!

Вторник

Вторник by @StassNikoloff

Вторниците ме мразят. Не знам защо, явно е някакво лично отношение. Сигурно защото съм роден в четвъртък и много си харесвам четвъртъците. Даже любимото ми число е 4.

Повечето хора имат проблем с понеделниците – тогава започва седмицата, почивката е зад гърба ти, работата започва да се трупа, трудно влизаш в ритъм…

Други страдат от петъците – не друго, петък си е петък, нали, TGIF, ама точно тогава някакви неща закъсняват, тружениците остават след работно време за да смогнат с всичко…

А аз се побърквам от вторниците. И те не ме обичат. Вторник ще дойде и нещо ще почне да закъснява – чакан важен мейл, например. Прогресивно! Сутринта нещата са ОК (въпреки че се събудих кисел, сигурно защото е вторник), но до обяд вече са започнали да се претрупват. Изпускаме срокове, объркваме планове, търсим хора, тях ги няма, няма кой да ги замести… И накрая оставам след работа да си доработвам.

Основно във вторник.

Заболя ме главата.

Да, днес всички са се окопитили – оцелели са през понеделника, набрали са скорост, вдигнали са мерника, и… са го насочили към мен.

Мрън!

Обикновено искам вторникът да свърши бързо. Ако ще си взимам един ден отпуска, то той ще е във вторник.

Има ли песен, посветена на вторник? Може и да има, ама аз не се сещам. А ако някой ми я посочи, сигурно няма да я харесам. На вторник трябва да се посещават лоши комикси, не песни!

Искам panic button за вторниците!

Сигурно съм единственият, който би казал TGIW :)

(10x @StassNikoloff за картинката!)

Ритуали

Сутрин ставам.

Пия кафе на терасата с една цигара – няма зима, няма лято.

Минавам през банята и си взимам протяжен душ под звуците на любимото радио.

Мия си зъбите.

Пускам си музика на лаптопа и чакам да поизсъхна.

Ровичкам в Twitter и Facebook.

Обличам се.

30 минути пеш към офиса – няма зима, няма лято.

По пътя пуша 2 цигари.

Слушам си любимото радио на смартфона.

Преди да вляза в офиса се чеквам във Foursquare.

Влизам в офиса и си правя зелен чай с рейши.

Зареждам Outlook, Excel, Chrome и Skype.

Пуша една цигара докато зареди всичко – особено Outlook.

Чеквам се на Терасата във Foursquare.

Храня рибките, ако вече някой друг не ги е нахранил.

Работя и слушам музика – Winamp, Deezer, ex.fm, YouTube, Grooveshark…

Facebook, Twitter, Google Calendar са pin-нати табове в Chrome.

Когато свърши чашата зелен чай си правя билков чай.

Пуша на терасата.

Когато свърши билковият чай си правя нов билков чай.

Цял ден пия билков чай.

Понякога следобед си купувам един тъмен шоколад с цели лешници.

Пуша на терасата.

Преди да си тръгна проверявам дали не е нужно да сменя водата на рибките, или да изчистя филтъра на аквариума.

След като изляза си пускам любимите MP3-ки на смартфона.

Стигам до мястото с хората и бирите.

Пием бира, ядем пица или пържени картофи със сирене и чеснов сос. Може и цаца.

Добавям черен пипер.

Прибирам се и се занимавам с умности и глупости.

Приспивам се с Family Guy.

Спя.

 

Това са моите ритуали, които подреждат деня ми. Всичко друго е непредсказуемо, хаотично, динамично, интересно, весело, депресиращо, приятно, гадно, топло, студено, сухо, мокро…

Различно и разнообразно, шарено като стъклени топчета.

А ритуалите – те са онзи съд, който успява да усмири топчетата.

 

(И да не забравя – през цялото време съм в Twitter)

А би било хубаво…

Напоследък започнах отново да спортувам. Нищо особено – 2-3 пъти в седмицата на фитнес, и 2-3 пъти в седмицата задъхано търчане в парка пред вкъщи, последвано от измъчено хриптене. Обаче е много приятно! Не толкова по време на мъчителните и непривични за мен физически усилия, колкото след това, когато има едно приятно, блажено чувство на умора и изпълнен дълг (към самия мен).

Обаче заради тези издевателства над собствения ми epic мързел се налага да се лишавам от следработната си бира 2-3 пъти седмично (за да ходя на фитнес), и да се лишавам от час и половина заслужен сън 2-3 пъти седмично (за да тичам в парка).

И все пак, приятно е.

А би било хубаво да мога да отделя едни 2 часа в обедната почивка и да ходя в някой близък фитнес. Ама 2 часа са малко много за обедна почивка, а по-малко време просто няма да стигне. Все пак трябва да успея да набутам разходката до залата, поне час тежко дишане, съпроводено с втренчен, съсредоточен поглед (тип „запек”), един бърз душ (а моите никога не са бързи!), връщането до офиса, и може би даже нещо за гризане в крачка (за да спестя време).

И така. Засега продължавам с ранното ставане и спорадичното безбирие, а в обедната си стоя в офиса и наваксвам закъснението след сутрешния джогинг и по-ранното излизане преди вечерния фитнес.

Но поне се движа! :)

неСъбота

Вън е валяло малко. Рано е. Капките изглеждат като роса.

Събота. Не точно.

Добро утро!

Ден, в който не се става рано. Но само по принцип. Днес отработваме нещо си – дори не знам какво. Освен това “отработваме” е твърде силна дума за принципната динамика на тези непочивни съботи – стоим в офиса, чоплим нещо, но в повечето случаи наистина няма какво да свършим. Все пак работим с хора, а голяма част от тях днес отсъстват, или просто са на същото дередже и само присъстват телом. Духом спят.

Някои чистят.

Но поне едно предимство имат тези дни – изкарват ме по-рано от леглото и не си проспивам сутринта. Не че има нещо лошо в мързелуването, просто понякога е хубаво да видя как изглежда и съботната утрин. Може да е различна, нали? И всъщност да си в офиса без да си притиснат от спешни задачи и без да се задъхваш от непрестанно общуване е доста различно усещане. Спокойствие!

Ето! Ето истинския плюс на работните съботи: разбираш какво представлява абсолютното офисно спокойствие. Слушаш си Moloko – Familiar Feeling (поне аз в момента това слушам) и някак се разпльокваш по стола. Дремеш с отворени очи, поглеждаш си мейла със смесица между надежда и очакване… И преминаваш към следващата песен.

Разбира се, предпочитам неработните съботи. Предполагам се подразбира, но аз да си кажа.

Продължавам със Sara Tavares – Bue (voce e…) а на вас пожелавам приятна събота и мързелива неделя!

Следваканционно

Да се върнеш в офиса след почивка. Тежко! Ненаспал се, излязъл от работните релси, главата ти още се рее из Балкана, мързи те…

Такъв шок! И то след само 4 почивни дни. А онези, които са си позволили да развеят крачоли за по-дълго? За тях не ми се мисли! Отпуската е приятно нещо, пълно с неща, различни от работното ежедневие. Но завръщането след това е леко депресиращо.

За наша радост, почти всички са на това дередже. Малко са онези, които след отпуска се впускат със 100км/ч в работните си задължения, по такъв начин, щото да ни засрамят и да ни карат да им дишаме прахоляка. Напротив – всички заедно задвижваме машината, бавно набираме инерция… и до идната седмица всичко отново хвърчи с пълна пара.

То, като се замисля, ваканциите са промяна, но промяна е и завръщането в офиса след заслужена почивка. Друга промяна.

А промените са нещо хубаво и полезно. Позволяват да видиш нещата с един поотвикнал, леко изненадан поглед. Малко сънен.

То е като да пишеш някакъв дълъг текст и да си дадеш почивка от него, за да може после да го прочетеш като страничен наблюдател и да откриеш какви грешки си допуснал. Защото да, грешки винаги има. Няма как, хора сме.

И всъщност, стига да харесваш работата си и колегите си, тази малка депресия преминава леко. Хем и общото мрънкане ви сплотява.

Надявам се, че сте оставили работата зад себе си по време на празниците, иначе гореспоменатата промяна отпада като положителен фактор :)

Добре дошли отново!