Стюардеса по пижама

Стюардеса по пижама
Изглежда като да съм в рая! Ох, тази хладка морска вода как ми мокри крачетата, а слънцето – страхотно е! Ето и питието ми се задава на хоризонта! Опа! Има нещо много нередно в цялата ситуация. Със сигурност не са водата и слънцето! Питието – още по-малко! Има нещо нехарактерно… Тази музика… Много ми е позната и никак, ама никак не се връзва на цялата идилия! Добре, защо я усилвате? Не ми харесва! Кой ги разреши тия телефони в сънищата?!
Добре де, ще вдигна! Какво толкова, ей сегичка ставам.
„Ало, Роси!” – мъжки глас, в края на линията.
Ето сега загазих!
„Да, кептън! До десет минути ще бъда на служебния вход. Извинявам се, но се успах”
„Чакаме те директно на самолета!”
И това ако не е късмет. От всички възможни командири, точно с този ли трябваше да ми случи това?! Какви 10 минути?! Аз полудях ли?! Та за това време и чорапите не мога да си намеря, да не говорим да се вкарам в униформата, та чак и да се гримирам. Не можах ли да си намеря работа, на която да се появявам с пижама и на никого да не прави впечатление? Имам толкова луксозни пижами.
Добре, да се върна към реалността. Кафето със сигурност отпада. За какво ми е кофеин, вече имам достатъчно адреналин в системата си. А колко беше спокойно на онзи плаж…
Така – таксито ще дойде до няколко минути. През това време ще си поизгладя ризата отпред, където сакото не я покрива. Никой няма да забележи тази малка подробност. Нищо, че цял ден ще трябва да се пържа в собствен сос заради това сако, ама да не съм се успивала.
Колата е долу. Супер, когато най-малко очакваш тия таксиметрови компании ще те изненадат с точност, а дори и с леко подраняване. Слава Богу, че поне чантата с документите е винаги готова. Е, каквото – такова, ще се доизкосурявам в таксито.
„Здравейте, до летището, моля. Направете всичко възможно, за да стигнем до там в рамките на 5 мин. Не ме интересува как ще карате, след 30 минути над главата ви ще прелети един самолет и аз трябва да съм на него!”
Дали заключих, а ютията…?! Какво ме интересува, това ще го мисля като му дойде времето. Мамка му, забравих да си обуя чорапогащник! Трябва да имам един резервен в чантата. То какво ли няма в тази чанта – тирбушон, миниатюрки, документи, ключове. А, ето го и него. Чудесно, даже е неразопакован.
Какво си ме зяпнал, бе човек! Не си ли виждал жена да си обува чорапогащтник?!
„Може ли да избягвате дупките, защото с тази спирала ще си извадя очите”
Браво на мен! И косата успях да си оправя. Изглеждам все едно нищо не се е случило. Малко стресирах горкия шофьор, но ще му мине. И аз съм стресирана, но надали той мисли за мен. Или със сигурност ще си мисли за мен през целия ден, но не и на тази тематика.
„Кептън, на служебния вход съм. Може ли да дойде да ме вземе някоя кола?”
Продължава да се обогатява картинката. Тези автобуси с пътници не е хубаво, че са пред самолета. Сега ще трябва да се побутам с милите ни клиенти.
Е най-накрая стигнах. Сега вече мога да започна да мисля за ютията и вратата!