Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: ваканция


Тъгъдък, тъгъдък

TGIF пийпълс! Петък е, петък е! Ура, ура, ура!

Разбира се, всичко се случва накуп, в последния момент. Лудницата е пълна. Някакви неща трябва да бъдат довършени, че иде уикендът! Ей тука, да пипнем, да понаваксаме…

Петък като петък, нали?

Да, ама не!

Всъщност е летен петък. В тая част от лятото, в която всички излизат в отпуск. Аз не, разбира се, но всички други. И какво се случва?

Всичко трябва да бъде довършено! Ама всичко! Всичко, което е за тази седмица, за следващите 2-3 седмици, за миналите 2-3 месеца… Да, всичко, което е закъсняло (ах, да се таковам у кратуната!) и е било забавено, трябва да бъде приключено.

TGIF? No thank you! Искам още 2-3 пълноценни работни дни, вместо един свръхработен ден, в който не мога да си почина и за 5 минутки…

Но пък като се приключи с лудницата довечера, поне ще знам, че имам някакви там почивни дни, в които малко поне да релаксирам. Та това ме крепи.

Но дотогава…

Тъгъдък, тъгъдък!

А някой ден и аз ще изляза във ваканция и ще видите вие тогава!!!

Следваканционно

Да се върнеш в офиса след почивка. Тежко! Ненаспал се, излязъл от работните релси, главата ти още се рее из Балкана, мързи те…

Такъв шок! И то след само 4 почивни дни. А онези, които са си позволили да развеят крачоли за по-дълго? За тях не ми се мисли! Отпуската е приятно нещо, пълно с неща, различни от работното ежедневие. Но завръщането след това е леко депресиращо.

За наша радост, почти всички са на това дередже. Малко са онези, които след отпуска се впускат със 100км/ч в работните си задължения, по такъв начин, щото да ни засрамят и да ни карат да им дишаме прахоляка. Напротив – всички заедно задвижваме машината, бавно набираме инерция… и до идната седмица всичко отново хвърчи с пълна пара.

То, като се замисля, ваканциите са промяна, но промяна е и завръщането в офиса след заслужена почивка. Друга промяна.

А промените са нещо хубаво и полезно. Позволяват да видиш нещата с един поотвикнал, леко изненадан поглед. Малко сънен.

То е като да пишеш някакъв дълъг текст и да си дадеш почивка от него, за да може после да го прочетеш като страничен наблюдател и да откриеш какви грешки си допуснал. Защото да, грешки винаги има. Няма как, хора сме.

И всъщност, стига да харесваш работата си и колегите си, тази малка депресия преминава леко. Хем и общото мрънкане ви сплотява.

Надявам се, че сте оставили работата зад себе си по време на празниците, иначе гореспоменатата промяна отпада като положителен фактор :)

Добре дошли отново!