Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: дърво


От всяко дърво – свирка

От всяко дърво – свирка

Често ми се случва напоследък в разговори с приятели или клиенти да дискутираме темата за това кои сме истинските ние, за силните и слабите страни на човек, за това колко е трудно понякога да се преодолеят вредните навици, въпреки че много добре ги осъзнаваме. И обикновено започваме да се съмняваме в способностите си да направим това, оплакваме се от липсата на определени качества, прокрадва се страх от промяната… Но какво е това, което ни липсва всъщност?
Следващата история може да ни даде някаква идея…
– Толкова съм нещастен… Навярно съм лош човек… – жалвал се един ученик на Учителя.
– Не си лош човек, но е хубаво да се промениш. – отговорил той.
– Но как така?! Ако не съм лош, защо ми е да се променям?
– Най-добре е да ти покажа. – казал Учителят.
Дал на ученика си една флейта и го подканил да изсвири любимата си мелодия. Ученикът поднесъл флейтата към устните си. Заел се със задачата усърдно – духал силно, закривал и откривал отворите с пръсти. Въпреки усилията му обаче, никаква мелодия не излизала – единствено някакви свистящи и хриптящи звуци.
– Разбираш ли какво се получава? – попитал Учителят. – Когато се научиш да свириш, музиката ще стане съвсем друга. Какво е това, което ще се промени? Отново ще свириш ти, флейтата ще бъде същата, ръцете ти също, и въздухът… Но… това ще бъде съвършено друга музика! Музика, която ще успокоява, лекува и ще носи хармония…
Как мислите? Каква е поуката тук? За мен е очевидно – всеки разполага със способностите да заяви и утвърди себе си. Отначало може да не се получава както трябва и да липсва хармонията. Но постепенно ще дойде осъзнаването, че недостатъците, които не сме се научили да управляваме досега, могат да се превърнат в добродетели. Единствено е нужно желание и преодоляване на страха за промяна. Или казано по друг начин – талантите са нещо напълно естествено за нас; всеки ги притежава. Но това, което по-често ни липсва, е куражът да ги следваме натам, където ни водят.

Дървото на желанията

Дървото на желанията

Съществуват хора, може би се сещате, които независимо в каква ситуация попадат или какво им предстои да свършат – те винаги се фокусират повече върху посочването на проблемите, а не толкова върху търсенето на разрешение. А има и още една група, може би разновидност на горепосочените, които притежават „таланта” винаги да разглеждат нещата крайно негативно и правейки се на пророци да прогнозират най-апокалиптичните сценарии. И за да не съм голословна – хвърлете поглед на новините само от последната седмица.

По този повод и следната история.

Пътешествал един човек по света… И както си пътешествал той, случайно се озовал под Дървото, което изпълнявало желания. Разбира се, за вълшебната сила на Дървото той съвсем нищичко и не подозирал. И тъй като бил доста изморен от пътя, заспал тутакси щом се прислонил под него. Колко време спал – час-два ли, никой не знае… Но след като се събудил почувствал ужасен глад. Помислил си: „Колко съм гладен… Добре би било да има нещичко за хапване…” – и неочаквано се появили най-различни вкусни ястия. Без да се замисли нито за миг дори откъде се е взела храната, човекът лакомо се нахвърлил върху нея.

Когато утолил глада си, усетил жажда. И отново желанието му неочаквано се сбъднало – пред него се появил кристален съд с чиста прохладна вода. Утолил жаждата си той и понеже човекът си е човек, а за човека е присъщо да разсъждава – осенила го мисълта: „Откъде се появи цялата тази храна и вода?! По всичко личи, че това са зли духове! Присмиват ми се!” Изведнъж около човека се завихрили страшни, безтелесни чудовища, хилещи се зловещо!” Ужасен, човекът помислил: „Ще ме убият!” И духовете го убили…

Странно нещо са това човешките мисли, как ви се струва? Някои твърдят, че мислите притежават свойството да се материализират. Ако е така, единственото, което ни остава в това тъй интересно време, в което живеем, е да бъдем мноооого внимателни какво ни се върти из главите.