Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: молив


Тетрадка на квадратчета и молив HB

Преди известно време попаднах на статията Why I Returned My iPad и си дадох сметка колко “шумен” е компютърът ми – работното ми място. Например опитвам се да проектирам нещо, но отговарям на е-писма, на колеги/приятели на Jabber-a, непрекъснато търся нещо в Google… Последното може да е страхотен генератор на идеи, но може и да попречи на развитието на добра идея. Не помня кой беше казал, че “Възможностите пред неспециалиста са много повече в сравнение с тези пред експерта”. Не че Google ни прави експерти …

Мисля, че възможността да се направи нещо бързо с компютър понякога пречи на процеса на проектиране (мислене) и води до странни резултати. Да нарисуваш нещо на ръка и да изтриеш част от него с гума изисква много повече време отколкото ако го правиш с компютър, но пък в това време може да се мисли и да се почива. Вероятно един съвременен Суворов би казал “Повече време/пот в проектирането, по-малко сълзи/кръв в имплементирането”.

Замислих се, че моментите, в които съм сам с мислите си (като изключим онези в тоалетната ;–)) не са чак толкова много. Случвало ми се е да забегна с лист хартия в някоя градинка, за да си събера акъла, но не много често.

На ръка пиша рядко и в началото доста нервно, но ако трябва да напиша повече от няколко реда установих, че започвам да пиша гладко и да релаксирам. Калиграфията или Sumi-e може да се окажат нещо като йога на бюро – концентрация и равномерно дишане ;-)

Тъй-като и преди съм проявявал слабост към тетрадки на квадратчета, реших да пробвам пак. Много е важно тетрадката да е красива и да ти харесва – кара те да и обръщаш внимание (честно, не съм луд). Квадратчетата помагат на хора като мен, които искат да скицират нещо, но не могат да теглят една прилично права линия на ръка. Много помагат!

Та с две думи една рецепта за релаксация и добра креативност може да бъде молив HB, мека гума, хубава тетрадка на квадратчета и малко време встрани от компютъра.

За един молив

Преди години, за един рожден ден, се сдобих с един механичен молив. Бях на около 13, може би. Или бях станал на 14? Моливът беше страхотен – стоманен, тежък, 0.7, с особен дизайн. Особен, защото нямаше копче, с което да се изкарва графитът. Вместо това, моливът се пречупваше по средата. Чудесен! Необичаен. Семпъл. Баухаус. Не бях виждал друг такъв.

Беше Rotring – с характерния червен пръстен.

Две години по-късно, вече нямах молив. Изчезна безследно. Никой не знае къде се дяна, нито се появи отнякъде в следващите 14-15 години. Бях виждал само още два такива: в училище Йордан имаше един, както и госпожа Русева. Чудех се дали бих могъл да купя единия… Питах откъде са ги купили… Търсих по книжарници…

Никъде нямаше такъв метален молив, никъде нямаше такъв Rotring! Всички механични моливи бяха други. Някои бяха леки, пластмасови, с любопитен дизайн. Някои дори вместо бутон отгоре, имаха копче долу ниско, от едната страна – удобно за натискане докато човек пише. Купих си такъв – сив, полупрозрачен, май беше Pelikan. Хубав беше, де, писах с него 1-2 години. Долната му страна беше гумирана, комфортно писало.

Но не беше моят молив!

Знаете ли защо толкова исках такъв молив? Даже исках да е точно този молив.

Някак различно се пише, когато човек си има любимо писало. Едно е да имаш любим вид пишещо нещо – писалка, химикалка, молив, пастел, маркер, флумастер, тънкописец… Но съвсем друго е да имаш едно конкретно, индивидуално, любимо писало, с което да имаш дълбока, емоционална връзка. С което да пишеш всичко.

Така беше моят Rotring. Той пишеше чрез мен, водеше ръката ми, следваше мисълта ми, а графитът се плъзгаше тъй гладко по хартията…

Но изчезна. За десетилетие и половина. През година се сещах за него. Отново обикалях книжарици – в София, в Лондон, в Ню Йорк, Берлин, Франкфурт… Нищо. Ровичках из сайта на Rotring. Нищо. Писах на компанията. Нищо. Обадих им се и тормозих някаква учтива дама… Нищо!

Този модел от години не бил в производство, а нямали и в складовете. Нямаха представа къде мога да го намеря.

Реших да проверя дали нямат друг подобен модел, по-нов, който да е в производство. Или поне да имат складова наличност. Уви, оказа се, че малко след като се сдобих с моя молив, по-голяма компания е купила Rotring и са променили продуктовата линия – модернизирали са я, оптимизирали… И няма вече тежък, скъп, стоманен молив.

15 години се чудех откъде да го открия. Един молив! Наистина.

До миналата година.

Дойде рожденият ми ден. Получих мейл от сестричката. Един линк, към eBay. И там… Rotring 900 Side Knock Pencil! Някакъв германец продаваше една бройка! Имах чувството, че това е единственият такъв молив в целия свят… Не, единственият молив изобщо! И сестричката беше решила да ми го подари!

Така и направи.

Сега си имам отново моя Rotring. Може би не е онзи, същият (а може би е!), но с него пиша по-красиво, по-лесно, по наистина, сякаш. По-организирано и структурирано. По-добре помня онова, което съм написал. Внася някаква хармония в бележките ми, стил в ежедневието ми и едно неподозирано очакване, нетърпение, да пиша. Не да „тайпвам“ на клавиатурата, не – да хвана молива, да го доближа до хартията на тефтера… И да оставя следа.

Приятно е човек да пише с нещо хубаво.