Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: невидими хора


Сандвичи

Всеки ден Пепи минаваше с огромната термочанта и продаваше сандвичи. Винаги бяха свежи, вкусни и точно навреме – хората в тази бизнес-сграда рядко успяваха да намерят време за по-обилен обяд.
А той време имаше. Много. Беше млад и нахъсан, това беше първият му бизнес и се справяше доста добре. А и вече някои хора го разпознаваха още от входа – охраната го пускаше да влезе, с шега и усмивка. Беше познат, ненатрапчив и безопасен елемент от обстановката. Като саксия с фикус.

Понеделник. Обиколката започваше от първия етаж, стая по стая – някои от служителите го очакваха, усмихнати и готови за вкусен обяд на бюрото. И на всеки етаж си имаше някой, когото помнеше най-добре.
Кльощавият Филип, който не отлепяше поглед от монитора, дори когато плащаше за шунката с домати. Някакви таблици…
После по стълбището до втория етаж, където, в един от по-големите офиси, Пепи винаги се задържаше малко повече, за да си поприказва с Лили – офис-мениджърката на рецепцията. И, разбира се, винаги и точно в този момент, шефът на Лили се появяваше с ехидна усмивка, говорейки по мобилния, взимаше си един сандвич с кашкавал и краставица, пускаше по някоя закачлива шегичка на тема „вие младите едно си знаете” и отминаваше, все още разговаряйки по телефона: „Много дървен материал ми трябва, бе, човек, а няма откъде!”
Трети етаж. Леля Мария от малката счетоводна фирмичка. Голяма усмивка, голяма коса, голям апетит.
Четвърти етаж. Петър и Павел – братя, разбира се – и малката им софтуерна дружинка, винаги с кафе и кола по бюрата, и купчина празни бирени бутилки в ъгъла. Поне 6 сандвича.
Пети етаж. Бай Миле и неговият, единствен и вече традиционен, правен по поръчка сандвич с наденица и праз.
Шести етаж. Силивя „без масло”.
Седми етаж. Отново рецепция, отново шеф с телефон залепен за ухото: „Братле, тоя дървен материал ще се затрие! Никой не го ще, не мога да го пробутам за нищо! Срамота!” И две земелчета с луканка.
Осми етаж – последен. Благовеста с искрящите очи и Христиана с ангелското излъчване. Най-добри приятелки и съдружнички в малка фирма за организиране на сватбени празненства. И две багети с крем-сирене.
После по стълбите надолу – топур-топур – помахване на охраната и обратно вкъщи.

Вторник. Първи етаж. Филип, зомбиран в монитора.
Втори етаж. Лили, усмивки, намигвания… но шефа го няма! Оставя сандвича му – „ей така, за добър клиент.”
Трети етаж. Леля Мария. Голяма усмивка, голям апетит!
Четвърти етаж. Програмисти. Поне 6 сандвича.
Пети етаж. Бай Миле. Наденица с екстра праз.
Шести етаж. Силвия. Без масло.
Седми етаж. Шефът не говори по телефона. Между разговори е.
„Намери ли се купувач за материала?” – пита Пепи, подавайки земелчетата.
„Остави се, скоро ще трябва да го продавам за подпалки!”
Осми етаж. Сияйните сватбени агентки и багети с крем-сирене.
И отново по стълбите надолу – топур-топур – помахване на охраната и обратно вкъщи.

Сряда. Първи етаж. Филип, както обикновено.
Втори етаж. Лили, усмивки, намигвания… Шефът се появява! Говори по телефона. Чужд език, но акцентът е тежък и плътен като шоколадов ганаш. Ще почакаме, хем да си поговорим още с Лили. Шефът затваря телефона.
„Намерихте ли си най-сетне дървен материал?” – казва Пепи и подава кашкавалено-краставичният сандвич. Отсреща – неразбиращ поглед. Замисляне.
Просветление! „Не, дърво търся, а все на камък попадам!”
Трети етаж. Леля мария. Голям апетит.
Четвърти етаж. Програмисти. 6 сандвича.
Пети етаж. Бай Миле. Наденица с праз.
Шести етаж. Силвия. Без масло.
Седми етаж. Земелчета с луканка. „Човек, за колко даваш дървения материал?”
„За колко… като за теб – за Х пари!”
„Хм, не е ли малко множко… Смъкни малко, че после и транспорт ще трябва да уреждам!”
„Добре, -10% и е твой.”
Осми етаж. Багети с крем-сирене.
И отново по стълбите надолу – топур-топур – помахване на охраната и обратно вкъщи.

Четвъртък. Първи етаж, Филип, компютър.
Втори етаж. Лили, бърза усмивка, бързо намигване. Шефът и сандвичът с кашкавал и краставица.
„Имам материал, наличен, свободен. Колкото ти трябва е.”
„Взимам го!” (насред хапката, с пълна уста) „Давам ти Х пари!”
„Малко е, а и транспорт трябва да уреждам…”
„Добре, +10% още!”
Трети етаж. Голям апетит.
Четвърти етаж. 6 сандвича.
Пети етаж. Наденица с праз.
Шести етаж. Без масло.
Седми етаж. Земелчета с луканка. И дървен материал.
Осми етаж. Багети.
И отново по стълбите надолу – топур-топур – помахване на охраната и обратно вкъщи.

Петък. Първи етаж, Филип, компютър.
Втори етаж. Кашкавал, краставица и купувач.
Трети…
Четвърти…
Пети…
Шести…
Седми етаж. Земелчета с луканка. Сделка.

Право по стълбите надолу – топур-топур – помахване на охраната…

Събота.
Неделя.

Понеделник. Офис-сграда. Няма Пепи. Няма сандвичи. Няма значение – хората излизат до близкото магазинче за сандвичи.
Вторник. Сандвичи от магазинчето.
Сряда. Сандвичи от магазинчето.
Четвъртък. Пепи? Кой Пепи?
Петък. Сандвичи от магазинчето.
Събота.
Неделя.
Понеделник. Пепи отново е тук. От днес си има офисче в офис-сградата.

Не подценявайте невидимите хора!