Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: офис


Разстоянието

Вчера разбрах колко е важно да имаш VPN в офиса.

Разболях се. Наложи ми се да работя дистанционно, от вкъщи. И нямането на VPN ми създаде главоболия, както и на колегите, които тормозех да ми пращат разни файлове по мейла и да ми четат някакви работи по телефона.

Всъщност не знам кое е по-добре, VPN или Remote Desktop – второто позволява да си ровичкам и по „личния” служебен компютър, докато първото май позволява да си ровичкам само из сървъра.

Няма значение, де, тъй като нито едното нямам. Трябва да се преборя с IT-то ни, за да ни създаде това удобство.

По принцип да работиш от вкъщи е малко по-неефикасно, поради наличието на конкретни дразнители – котки, хладилник, телевизор, баня и т.н. (порно…), но когато освен това нямаш лесен и удобен достъп до работните си файлове, а кореспонденцията се води чрез уебмейл, тогава ефикасността пада драстично, а стресът се увеличава експоненциално. Мисля, че затруднената комуникация само влоши и без това трагичното ми състояние.

Днес съм добре, на работа съм – не от вкъщи. Всичко става по-плавно.

Всъщност разстоянието от дома до офиса май е по-голямо от измерението му в метри и километри. Когато съм вкъщи съм толкова далече от офиса, че липсата на удобства от сорта на VPN ме отдалечава още повече, почти отвъд хоризонта.

Вярно, че когато има VPN, офисът може да присъства вкъщи по всяко време. Но ако човек все пак си постави някакви ограничения и го ползва единствено когато е наложително, тогава няма страшно.

Та да си кажа: искам VPN!

А би било хубаво…

Напоследък започнах отново да спортувам. Нищо особено – 2-3 пъти в седмицата на фитнес, и 2-3 пъти в седмицата задъхано търчане в парка пред вкъщи, последвано от измъчено хриптене. Обаче е много приятно! Не толкова по време на мъчителните и непривични за мен физически усилия, колкото след това, когато има едно приятно, блажено чувство на умора и изпълнен дълг (към самия мен).

Обаче заради тези издевателства над собствения ми epic мързел се налага да се лишавам от следработната си бира 2-3 пъти седмично (за да ходя на фитнес), и да се лишавам от час и половина заслужен сън 2-3 пъти седмично (за да тичам в парка).

И все пак, приятно е.

А би било хубаво да мога да отделя едни 2 часа в обедната почивка и да ходя в някой близък фитнес. Ама 2 часа са малко много за обедна почивка, а по-малко време просто няма да стигне. Все пак трябва да успея да набутам разходката до залата, поне час тежко дишане, съпроводено с втренчен, съсредоточен поглед (тип „запек”), един бърз душ (а моите никога не са бързи!), връщането до офиса, и може би даже нещо за гризане в крачка (за да спестя време).

И така. Засега продължавам с ранното ставане и спорадичното безбирие, а в обедната си стоя в офиса и наваксвам закъснението след сутрешния джогинг и по-ранното излизане преди вечерния фитнес.

Но поне се движа! :)

неСъбота

Вън е валяло малко. Рано е. Капките изглеждат като роса.

Събота. Не точно.

Добро утро!

Ден, в който не се става рано. Но само по принцип. Днес отработваме нещо си – дори не знам какво. Освен това “отработваме” е твърде силна дума за принципната динамика на тези непочивни съботи – стоим в офиса, чоплим нещо, но в повечето случаи наистина няма какво да свършим. Все пак работим с хора, а голяма част от тях днес отсъстват, или просто са на същото дередже и само присъстват телом. Духом спят.

Някои чистят.

Но поне едно предимство имат тези дни – изкарват ме по-рано от леглото и не си проспивам сутринта. Не че има нещо лошо в мързелуването, просто понякога е хубаво да видя как изглежда и съботната утрин. Може да е различна, нали? И всъщност да си в офиса без да си притиснат от спешни задачи и без да се задъхваш от непрестанно общуване е доста различно усещане. Спокойствие!

Ето! Ето истинския плюс на работните съботи: разбираш какво представлява абсолютното офисно спокойствие. Слушаш си Moloko – Familiar Feeling (поне аз в момента това слушам) и някак се разпльокваш по стола. Дремеш с отворени очи, поглеждаш си мейла със смесица между надежда и очакване… И преминаваш към следващата песен.

Разбира се, предпочитам неработните съботи. Предполагам се подразбира, но аз да си кажа.

Продължавам със Sara Tavares – Bue (voce e…) а на вас пожелавам приятна събота и мързелива неделя!

Лично vs. общо

Не говоря за материалното. Това са размишления относно духовното. Музиката, в частност. И няма да стигна до извод, по-скоро е един от въпросите, които винаги си задавам.

Работил съм в офис, в който 30 човека арбайтят в голямо помещение и отнякъде лекичко си пее радиоточката – беше някакво CHR радио, от което нон-стоп се лееха едни и същи 15 песни, ден подир ден. Но беше приятен фон, неангажиращ, спасяваше ни от странната тишина, която би възникнала иначе: клавиатури, мишки, телефони – все лични звуци – които подчертават липсата на общуване и атмосфера. Тази офис-тишина дори би усилила отсъствието на комуникация, тъй като всеки разговор се чува твърде ясно.

Ами да, представете си някой кофишоп без музиката – чува се тракане на лъчижки и чашки, сърбане, преглъщане, разговорите на съседната маса, че и не само!

Работил съм и в офис, където някой пуска музика от своя компютър и всички сме зависими от неговия (или нейния) музикален вкус, от настроението, от наличната музика… При радиото поне по-рядко ще се случи някой да изтреска любимата си Sepultura, докато аз съм в настроение за Morcheeba.

Разбира се, работил съм и на място, където всеки си запушва ушите със собствените слушалки. По този начин винаги мога да си избера музиката в зависимост от настроението – понякога ми се слушат Guano Apes (или пък Apocalyptica със Sandra Nasic), друг път ми се слуша Sara Tavares. Или пък Seeed, 5ница, Sia, Selah Sue, Zaz, Keziah Jones, Kaleidoscopio, Feist, Esthero, Blue King Brown, Ben l’Oncle Soul, Bajka, Zuco 103, Zero 7, Kosheen, La Roux, Nneka, Ska-P, Tribalistas, Yasmin Levy, Земфира, Foo Fighters, Nitin Sawhney, Gotye, Kimbra, Delilah

Ето, това всъщност е част от музиката, която си нося в джоба и си слушкам по улиците. Всеки изпълнител, всяка група, всяка песен, имат своето място в ежедневието ми.

И така – кое е по-добре? Да слушаме радио, с всичките му ограничения? Да се подложим доброволно на нечий музикален вкус (или „вкус”)? Или да се отцепим от останалите, като турнем едни слушалки и потънем в еднолично, почти интимно, музикално блаженство?

А за поздрав, ето нещо, което слушам в момента:

Офисът отвътре # 2

Любимците на офиса

Ако вашият офис си няма любимци, крайно време е да се погрижите за това! Разбира се, трябва да си помислите малко, преди да се хвърлите към конкретен любимец.

В случай, че нямате време, желание и възможности, по-добре си вземете някакъв кактус. Да, знам, че това не е точно класически “любимец”, но дори и такова едно дребно, зелено, бодливо топченце в саксийка би могло да направи офиса ви по-жив. Полива се рядко, вирее на какви ли не температури, не е капризен… А, да, освен това го кръстете – примерно Панчо! Винаги е готино, когато кактусът ти се казва Панчо!

Друг low-maintenance (има ли израз за това на български?) вариант е да си имате дворно коте. Да си му се радвате, докато снове по терасата, да му оставяте купичка с мляко до входната врата, да го галите през слънчевите пролетни и летни дни, докато си почивате отвън. Тук, обаче, изискването е да се помещавате в къща с двор, а не в бизнес сграда (или парк), тъй като там котките виреят по-трудно.

Може и да направите като мен – да се сдобиете малко аквариумче, до 20 литра, в което да си заселите половин дузина дребни рибочета. Аз си имам няколко неонки, плюс две сомчета за поддръжка на хигиената. Разбира се, трябва да си осигурите сносен аквариум, филтрираща помпичка, нагревател, водорасли, камъчета, чакълец… Както и да се информирате колко риби могат да живеят във вашия аквариум, кои риби живеят добре заедно, каква храна да им набавите и т.н. Това не е толкова low-maintenance, но не е и голяма философия. От друга страна, ако решите да си отгледате миниатюрен коралов риф из който да търсите Немо, тогава ще трябва да си наемете човек специално за поддръжка на този малък офисен океан, а и да заделите немалко средства.

А какво ще кажете за мравеферма? Това е може би едно от най-лесните решения, освен това е много малко и може да стои на бюрото, точно до монитора. Мравоците си копаят, плетат си мрежа от тунели в специалния, прозрачен гел и са доста интересна гледка. Освен това, ако има моменти, в които просто се втренчвате в една точка на стената, можете да я заместите с някоя мравка – гледате си я, и си изпадате в краткотраен офисен транс.

Разбира се, можете да си вземете и змия. Или тарантула. Но недейте!

Всъщност възможностите са страшно много и разнообразни, и всичките осигуряват едно малко кътче жива природа насред всичкия този сериозен бизнес, в който живеем по цял ден. Наистина си заслужава – помага при стрес.

Понякога седя пред аквариума и гледам неонките как блещукат и ми става едно такова, спокойно…

Офисът отвътре

Ако погледнем офиса отвътре, как би изглеждал в цифри? Без да се ангажирам с конкретика и без претенции за достоверност, струва ми се, че това е типична картинка за типичен офис. Ще се радвам да споделите факти, които не знам или пропускам, за да ги пречупя и счупя през собствената си гледна точка. Още сега мога да се обзаложа, че 70% мислят как изглежда тяхната картинка, а останалите намират себе си в някое от изброените и анализирани кръгчета.