Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: работа


Тъгъдък, тъгъдък

TGIF пийпълс! Петък е, петък е! Ура, ура, ура!

Разбира се, всичко се случва накуп, в последния момент. Лудницата е пълна. Някакви неща трябва да бъдат довършени, че иде уикендът! Ей тука, да пипнем, да понаваксаме…

Петък като петък, нали?

Да, ама не!

Всъщност е летен петък. В тая част от лятото, в която всички излизат в отпуск. Аз не, разбира се, но всички други. И какво се случва?

Всичко трябва да бъде довършено! Ама всичко! Всичко, което е за тази седмица, за следващите 2-3 седмици, за миналите 2-3 месеца… Да, всичко, което е закъсняло (ах, да се таковам у кратуната!) и е било забавено, трябва да бъде приключено.

TGIF? No thank you! Искам още 2-3 пълноценни работни дни, вместо един свръхработен ден, в който не мога да си почина и за 5 минутки…

Но пък като се приключи с лудницата довечера, поне ще знам, че имам някакви там почивни дни, в които малко поне да релаксирам. Та това ме крепи.

Но дотогава…

Тъгъдък, тъгъдък!

А някой ден и аз ще изляза във ваканция и ще видите вие тогава!!!

Вторник

Вторник by @StassNikoloff

Вторниците ме мразят. Не знам защо, явно е някакво лично отношение. Сигурно защото съм роден в четвъртък и много си харесвам четвъртъците. Даже любимото ми число е 4.

Повечето хора имат проблем с понеделниците – тогава започва седмицата, почивката е зад гърба ти, работата започва да се трупа, трудно влизаш в ритъм…

Други страдат от петъците – не друго, петък си е петък, нали, TGIF, ама точно тогава някакви неща закъсняват, тружениците остават след работно време за да смогнат с всичко…

А аз се побърквам от вторниците. И те не ме обичат. Вторник ще дойде и нещо ще почне да закъснява – чакан важен мейл, например. Прогресивно! Сутринта нещата са ОК (въпреки че се събудих кисел, сигурно защото е вторник), но до обяд вече са започнали да се претрупват. Изпускаме срокове, объркваме планове, търсим хора, тях ги няма, няма кой да ги замести… И накрая оставам след работа да си доработвам.

Основно във вторник.

Заболя ме главата.

Да, днес всички са се окопитили – оцелели са през понеделника, набрали са скорост, вдигнали са мерника, и… са го насочили към мен.

Мрън!

Обикновено искам вторникът да свърши бързо. Ако ще си взимам един ден отпуска, то той ще е във вторник.

Има ли песен, посветена на вторник? Може и да има, ама аз не се сещам. А ако някой ми я посочи, сигурно няма да я харесам. На вторник трябва да се посещават лоши комикси, не песни!

Искам panic button за вторниците!

Сигурно съм единственият, който би казал TGIW :)

(10x @StassNikoloff за картинката!)

А би било хубаво…

Напоследък започнах отново да спортувам. Нищо особено – 2-3 пъти в седмицата на фитнес, и 2-3 пъти в седмицата задъхано търчане в парка пред вкъщи, последвано от измъчено хриптене. Обаче е много приятно! Не толкова по време на мъчителните и непривични за мен физически усилия, колкото след това, когато има едно приятно, блажено чувство на умора и изпълнен дълг (към самия мен).

Обаче заради тези издевателства над собствения ми epic мързел се налага да се лишавам от следработната си бира 2-3 пъти седмично (за да ходя на фитнес), и да се лишавам от час и половина заслужен сън 2-3 пъти седмично (за да тичам в парка).

И все пак, приятно е.

А би било хубаво да мога да отделя едни 2 часа в обедната почивка и да ходя в някой близък фитнес. Ама 2 часа са малко много за обедна почивка, а по-малко време просто няма да стигне. Все пак трябва да успея да набутам разходката до залата, поне час тежко дишане, съпроводено с втренчен, съсредоточен поглед (тип „запек”), един бърз душ (а моите никога не са бързи!), връщането до офиса, и може би даже нещо за гризане в крачка (за да спестя време).

И така. Засега продължавам с ранното ставане и спорадичното безбирие, а в обедната си стоя в офиса и наваксвам закъснението след сутрешния джогинг и по-ранното излизане преди вечерния фитнес.

Но поне се движа! :)

неСъбота

Вън е валяло малко. Рано е. Капките изглеждат като роса.

Събота. Не точно.

Добро утро!

Ден, в който не се става рано. Но само по принцип. Днес отработваме нещо си – дори не знам какво. Освен това “отработваме” е твърде силна дума за принципната динамика на тези непочивни съботи – стоим в офиса, чоплим нещо, но в повечето случаи наистина няма какво да свършим. Все пак работим с хора, а голяма част от тях днес отсъстват, или просто са на същото дередже и само присъстват телом. Духом спят.

Някои чистят.

Но поне едно предимство имат тези дни – изкарват ме по-рано от леглото и не си проспивам сутринта. Не че има нещо лошо в мързелуването, просто понякога е хубаво да видя как изглежда и съботната утрин. Може да е различна, нали? И всъщност да си в офиса без да си притиснат от спешни задачи и без да се задъхваш от непрестанно общуване е доста различно усещане. Спокойствие!

Ето! Ето истинския плюс на работните съботи: разбираш какво представлява абсолютното офисно спокойствие. Слушаш си Moloko – Familiar Feeling (поне аз в момента това слушам) и някак се разпльокваш по стола. Дремеш с отворени очи, поглеждаш си мейла със смесица между надежда и очакване… И преминаваш към следващата песен.

Разбира се, предпочитам неработните съботи. Предполагам се подразбира, но аз да си кажа.

Продължавам със Sara Tavares – Bue (voce e…) а на вас пожелавам приятна събота и мързелива неделя!

Следваканционно

Да се върнеш в офиса след почивка. Тежко! Ненаспал се, излязъл от работните релси, главата ти още се рее из Балкана, мързи те…

Такъв шок! И то след само 4 почивни дни. А онези, които са си позволили да развеят крачоли за по-дълго? За тях не ми се мисли! Отпуската е приятно нещо, пълно с неща, различни от работното ежедневие. Но завръщането след това е леко депресиращо.

За наша радост, почти всички са на това дередже. Малко са онези, които след отпуска се впускат със 100км/ч в работните си задължения, по такъв начин, щото да ни засрамят и да ни карат да им дишаме прахоляка. Напротив – всички заедно задвижваме машината, бавно набираме инерция… и до идната седмица всичко отново хвърчи с пълна пара.

То, като се замисля, ваканциите са промяна, но промяна е и завръщането в офиса след заслужена почивка. Друга промяна.

А промените са нещо хубаво и полезно. Позволяват да видиш нещата с един поотвикнал, леко изненадан поглед. Малко сънен.

То е като да пишеш някакъв дълъг текст и да си дадеш почивка от него, за да може после да го прочетеш като страничен наблюдател и да откриеш какви грешки си допуснал. Защото да, грешки винаги има. Няма как, хора сме.

И всъщност, стига да харесваш работата си и колегите си, тази малка депресия преминава леко. Хем и общото мрънкане ви сплотява.

Надявам се, че сте оставили работата зад себе си по време на празниците, иначе гореспоменатата промяна отпада като положителен фактор :)

Добре дошли отново!

Да вържеш или да не вържеш

…телефона си към служебния мейл?

Не е ли това една голяма дилема, наистина?

Излизаш вечер, виждаш се с приятели на бира, но половината ти съзнание е заето с факта, че един конкретен мейл така и не пристигна преди да си тръгнеш от офиса. А ти го чакаш! И си проверяваш служебния мейл през телефона.

Проверка.

Няма го този мейл, но пък друг е пристигнал. Отговаряш, къде ще ходиш!

Бира, картофки (със сирене и чеснов сос + черен пипер), пилешки крилца (ех, да имаше едни истински Buffalo wings някъде из България!), лафчета, вицове…

Проверка. Няма мейл.

Всички ти се чудят за тоя мейл. ОК, не всички, но повечето ти “нормални” приятели престават да бъдат “активно на работа” след като излязат вечер от офиса. АКО телефонът им звънне – да, ще се занимаят с конкретната задача (“пасивно на работа”), но не са като теб: дебнещи, очакващи, нетърпеливи едва ли не.

Проверка. Няма мейл.

Това твоето е някаква мода.

Напоследък сякаш е все по-важно човек да се покаже зает, трудолюбив, важен – професионалист. Юпи работа! И то не от типа young urban professional, а по-скоро young upwardly mobile professional, където mobile ще рече имам смартфон and I’m not afraid to use it!

Проверка. Няма мейл.

Ами как да има мейл, като е 21:19? Защо си мислиш, че точно този контрагент е решил да прекара вечерта си в офиса заради теб?

Проверка. Няма мейл.

Проверка. Няма мейл.

А може би е време да забравиш за мейла и да се насладиш на приятната компания?

И задължително един туит през Instagram на халбите ;)

Наздраве!

DST*

Не стига, че е понеделник…
Ами всичко е с цял час по-рано.

Събуждането – с час по-рано.
Тежко, тромаво, гуреливо, кисело.

Пътуването към офиса – с час по-рано.
Бавно, намусено, претъпкано, задръстено.

Обядът – с час по-рано.
Прибързан, ненавременен… вкусен.

Следобедното кафе – с час по-рано.
Но някак приятно, освежаващо, ароматно.

Краят на работния ден – с час по-рано.
По светло, по-усмихнато, пролетно.

Биренето след работа – с час по-рано.
Прохладно, но не студено. Усмихнато, приятелско.

Мързелуването вкъщи – с час по-рано.
Спокойно, домашно, уютно.

С час по-рано, но всъщност обикновен ден.
Толкова хубав, колкото ние си го направим.

- – - -

DST – Daylight Saving Time (лятно часово време)