Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: спорт


Луда спортна седмица

Измина една седмица, която няма как да не провокира поне няколко разговора в офиса още днес, в понеделник. И темата няма да бъде лошото време в неделя, болежките в главата и гърба след съботното изтрещяване, а спортните мероприятия, които се случиха и ни завлядяха като стихия.

Да започнем с волейбола. Лудо и шеметно начало с три бързи и смазващи победи. България буквално полудя, за да се стигне до съботното фиаско. Години наред дъвчем клишето, че като сме заедно с германците винаги губим. Е, видяхме какво се случва, когато сме срещу тях. Развинтиха ни насред лъскавата нова зала, само на 5 км от центъра на София. Типично по нашенски, уволнихме част от екипа. Назначаваме нов мениджър и цялата менажерия продължава да жъне успехи или да ниже провали. Зависи от тях.

Тъжно е, че отново се говори за отказали се, за политически решения и куп гнусотии, които нямат място в темата. Хубавото е, че непостоянната тълпа, по принцип, този път прояви характер и горещо аплодира вече сваления от пост национален селекционер. На всеки екип, ако аналогията е уместна, пожелавам да има по един Владимир Николов. Не искам да бъда лош пророк, но скоро няма да имаме нито такъв треньор, нито такъв капитан. Единият, за щастие, все още е на разположение.

И да завършим с футбол, за да има тема за разговор и за мъжката част от офисния контингент…

Лудост в Англия и логичен край в Италия и Испания.

Сити направи страхотен сезон, сериозно! Щастлив съм, че Юнайтед загуби титлата, защото това е една малка победа на всички нас над наглия аристократ. Мисля, че натриването на почервенелия от високо кръвно и високомерие нос на Сър-а е чудесен край на сезона. Агонията на Димитър свърши, надявам се! Тъжно е, че Тотнъм не успя да изпревари Арсенал, но логичното ще се случи следващата година. Тъжно е, че Ливърпул хвана грешния автобус и слезе 7 спирки по-надолу. Тъжно е, че Болтън отива в друга лига, която не гледам.

В Италия – ненормален Ювентус направи немислимото и взе титлата без нито една загуба. Медиите тиражират тази новина, но не съзнават, че Старата госпожа загуби най-галантния си любимец – Алесандро Дел Пиеро. Загубата е огромна и едва ли ще се появи нов Але, ако няма някакво второ нареждане. В Милан жертвите бяха много повече… Загубена титла и част от цвета на отбора, макар и със средна възраст 36!

Испания. Ок, вие там ще си се разберете кой е вкарал 50 и кой е взел 100.

А докато мисълта ми течеше в посока спорт, по телевизора се появи някакъв български Кристиано, който загатна, че в България също има футбол.

Амин!

А би било хубаво…

Напоследък започнах отново да спортувам. Нищо особено – 2-3 пъти в седмицата на фитнес, и 2-3 пъти в седмицата задъхано търчане в парка пред вкъщи, последвано от измъчено хриптене. Обаче е много приятно! Не толкова по време на мъчителните и непривични за мен физически усилия, колкото след това, когато има едно приятно, блажено чувство на умора и изпълнен дълг (към самия мен).

Обаче заради тези издевателства над собствения ми epic мързел се налага да се лишавам от следработната си бира 2-3 пъти седмично (за да ходя на фитнес), и да се лишавам от час и половина заслужен сън 2-3 пъти седмично (за да тичам в парка).

И все пак, приятно е.

А би било хубаво да мога да отделя едни 2 часа в обедната почивка и да ходя в някой близък фитнес. Ама 2 часа са малко много за обедна почивка, а по-малко време просто няма да стигне. Все пак трябва да успея да набутам разходката до залата, поне час тежко дишане, съпроводено с втренчен, съсредоточен поглед (тип „запек”), един бърз душ (а моите никога не са бързи!), връщането до офиса, и може би даже нещо за гризане в крачка (за да спестя време).

И така. Засега продължавам с ранното ставане и спорадичното безбирие, а в обедната си стоя в офиса и наваксвам закъснението след сутрешния джогинг и по-ранното излизане преди вечерния фитнес.

Но поне се движа! :)