Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: стрес


Отново е вторник

Нямаше как да не спомена този разтърсващ вторник. Започна със земетресение в 3 посред нощ, държа ни будни до изгрев слънце с “афтършоци”… Много беше гадно.

Вторник! Отново!

Всъщност беше много забавно, сега като сме живи и здрави и гледаме назад.

Вкъщи друсна и се събрахме в хола да видим какво става. Сетихме се какво става и решихме да се информираме. Но нито една телевизия не съобщаваше нищо, докато повтаряха стари предавания. Сайтовете на информационните агенции нещо не се отваряха хич… Но пък туитър беше изключително информативен :) Чак се чудя как някой не измисли #хаштаг!

Още имам чувството, че от време на време люшка!

Котките, казват, усещали тия неща. Е, да, около 2 секунди преди да друсне се покриваха някъде, ама не бих казал, че това ни помогна много. Всъщност Туитър беше далеч по-адекватен. От време на време някой туитваше “Пак разлюля!” и 2 секунди по-късно и нас ни люшваше. Събина много готино го илюстрира с ей тоя клип.

По някое време се развидели и излязохме да се разходим, да проверим баба и дядо, да видим къде-какво. Баба и дядо си бяха ОК, а ние отидохме да пием кафе. Бензиностанциите бяха препълнени и се озовахме в МакДоналдса на НДК. Там също беше лудница – хората се забавляваха, шумяха и пиеха кафета. Някои ядяха и БигМаци :)

Прибрахме се вкъщи. Другите заспаха, тъй като не бяха дремнали повече от час, а аз се пооправих и тръгнах към офиса. Темата на вторника е земетресението, разбира се.

За да се успокоим групово, поръчахме си офисна антисеизмична противостресова баница. Бяхме се събрали във фоайето и си приказвахме, докато похапвахме. За земетресението. Ти на кой етаж живееш, при вас как се усети, а ти чу ли тътена, а детето как го понесе?

А, да, да се похваля – не пуших, дори след всичкия тоя стрес! Е, вярно, възползвах се от удобното земетръсно оправдание и се намуах с баничка, ама хайде сега, тоя път нека ми е простено!

И така. Днес е особен вторник. По-забавен, сплотяващ, изтощаващ от ранна утрин. Повече изживяваме, отколкото работим. Всъщност е интересно! Да, стресово, но всъщност има потенциал да не бъде неприятно.

Стискам палци това земетресение да е разместило пластовете на вторниците и занапред!

Разстоянието

Вчера разбрах колко е важно да имаш VPN в офиса.

Разболях се. Наложи ми се да работя дистанционно, от вкъщи. И нямането на VPN ми създаде главоболия, както и на колегите, които тормозех да ми пращат разни файлове по мейла и да ми четат някакви работи по телефона.

Всъщност не знам кое е по-добре, VPN или Remote Desktop – второто позволява да си ровичкам и по „личния” служебен компютър, докато първото май позволява да си ровичкам само из сървъра.

Няма значение, де, тъй като нито едното нямам. Трябва да се преборя с IT-то ни, за да ни създаде това удобство.

По принцип да работиш от вкъщи е малко по-неефикасно, поради наличието на конкретни дразнители – котки, хладилник, телевизор, баня и т.н. (порно…), но когато освен това нямаш лесен и удобен достъп до работните си файлове, а кореспонденцията се води чрез уебмейл, тогава ефикасността пада драстично, а стресът се увеличава експоненциално. Мисля, че затруднената комуникация само влоши и без това трагичното ми състояние.

Днес съм добре, на работа съм – не от вкъщи. Всичко става по-плавно.

Всъщност разстоянието от дома до офиса май е по-голямо от измерението му в метри и километри. Когато съм вкъщи съм толкова далече от офиса, че липсата на удобства от сорта на VPN ме отдалечава още повече, почти отвъд хоризонта.

Вярно, че когато има VPN, офисът може да присъства вкъщи по всяко време. Но ако човек все пак си постави някакви ограничения и го ползва единствено когато е наложително, тогава няма страшно.

Та да си кажа: искам VPN!

Вторник

Вторник by @StassNikoloff

Вторниците ме мразят. Не знам защо, явно е някакво лично отношение. Сигурно защото съм роден в четвъртък и много си харесвам четвъртъците. Даже любимото ми число е 4.

Повечето хора имат проблем с понеделниците – тогава започва седмицата, почивката е зад гърба ти, работата започва да се трупа, трудно влизаш в ритъм…

Други страдат от петъците – не друго, петък си е петък, нали, TGIF, ама точно тогава някакви неща закъсняват, тружениците остават след работно време за да смогнат с всичко…

А аз се побърквам от вторниците. И те не ме обичат. Вторник ще дойде и нещо ще почне да закъснява – чакан важен мейл, например. Прогресивно! Сутринта нещата са ОК (въпреки че се събудих кисел, сигурно защото е вторник), но до обяд вече са започнали да се претрупват. Изпускаме срокове, объркваме планове, търсим хора, тях ги няма, няма кой да ги замести… И накрая оставам след работа да си доработвам.

Основно във вторник.

Заболя ме главата.

Да, днес всички са се окопитили – оцелели са през понеделника, набрали са скорост, вдигнали са мерника, и… са го насочили към мен.

Мрън!

Обикновено искам вторникът да свърши бързо. Ако ще си взимам един ден отпуска, то той ще е във вторник.

Има ли песен, посветена на вторник? Може и да има, ама аз не се сещам. А ако някой ми я посочи, сигурно няма да я харесам. На вторник трябва да се посещават лоши комикси, не песни!

Искам panic button за вторниците!

Сигурно съм единственият, който би казал TGIW :)

(10x @StassNikoloff за картинката!)

Любимците на офиса

Ако вашият офис си няма любимци, крайно време е да се погрижите за това! Разбира се, трябва да си помислите малко, преди да се хвърлите към конкретен любимец.

В случай, че нямате време, желание и възможности, по-добре си вземете някакъв кактус. Да, знам, че това не е точно класически “любимец”, но дори и такова едно дребно, зелено, бодливо топченце в саксийка би могло да направи офиса ви по-жив. Полива се рядко, вирее на какви ли не температури, не е капризен… А, да, освен това го кръстете – примерно Панчо! Винаги е готино, когато кактусът ти се казва Панчо!

Друг low-maintenance (има ли израз за това на български?) вариант е да си имате дворно коте. Да си му се радвате, докато снове по терасата, да му оставяте купичка с мляко до входната врата, да го галите през слънчевите пролетни и летни дни, докато си почивате отвън. Тук, обаче, изискването е да се помещавате в къща с двор, а не в бизнес сграда (или парк), тъй като там котките виреят по-трудно.

Може и да направите като мен – да се сдобиете малко аквариумче, до 20 литра, в което да си заселите половин дузина дребни рибочета. Аз си имам няколко неонки, плюс две сомчета за поддръжка на хигиената. Разбира се, трябва да си осигурите сносен аквариум, филтрираща помпичка, нагревател, водорасли, камъчета, чакълец… Както и да се информирате колко риби могат да живеят във вашия аквариум, кои риби живеят добре заедно, каква храна да им набавите и т.н. Това не е толкова low-maintenance, но не е и голяма философия. От друга страна, ако решите да си отгледате миниатюрен коралов риф из който да търсите Немо, тогава ще трябва да си наемете човек специално за поддръжка на този малък офисен океан, а и да заделите немалко средства.

А какво ще кажете за мравеферма? Това е може би едно от най-лесните решения, освен това е много малко и може да стои на бюрото, точно до монитора. Мравоците си копаят, плетат си мрежа от тунели в специалния, прозрачен гел и са доста интересна гледка. Освен това, ако има моменти, в които просто се втренчвате в една точка на стената, можете да я заместите с някоя мравка – гледате си я, и си изпадате в краткотраен офисен транс.

Разбира се, можете да си вземете и змия. Или тарантула. Но недейте!

Всъщност възможностите са страшно много и разнообразни, и всичките осигуряват едно малко кътче жива природа насред всичкия този сериозен бизнес, в който живеем по цял ден. Наистина си заслужава – помага при стрес.

Понякога седя пред аквариума и гледам неонките как блещукат и ми става едно такова, спокойно…