Разглеждаш OfficeMarket публикация с етикет: уикенд


Тъгъдък, тъгъдък

TGIF пийпълс! Петък е, петък е! Ура, ура, ура!

Разбира се, всичко се случва накуп, в последния момент. Лудницата е пълна. Някакви неща трябва да бъдат довършени, че иде уикендът! Ей тука, да пипнем, да понаваксаме…

Петък като петък, нали?

Да, ама не!

Всъщност е летен петък. В тая част от лятото, в която всички излизат в отпуск. Аз не, разбира се, но всички други. И какво се случва?

Всичко трябва да бъде довършено! Ама всичко! Всичко, което е за тази седмица, за следващите 2-3 седмици, за миналите 2-3 месеца… Да, всичко, което е закъсняло (ах, да се таковам у кратуната!) и е било забавено, трябва да бъде приключено.

TGIF? No thank you! Искам още 2-3 пълноценни работни дни, вместо един свръхработен ден, в който не мога да си почина и за 5 минутки…

Но пък като се приключи с лудницата довечера, поне ще знам, че имам някакви там почивни дни, в които малко поне да релаксирам. Та това ме крепи.

Но дотогава…

Тъгъдък, тъгъдък!

А някой ден и аз ще изляза във ваканция и ще видите вие тогава!!!

неСъбота

Вън е валяло малко. Рано е. Капките изглеждат като роса.

Събота. Не точно.

Добро утро!

Ден, в който не се става рано. Но само по принцип. Днес отработваме нещо си – дори не знам какво. Освен това “отработваме” е твърде силна дума за принципната динамика на тези непочивни съботи – стоим в офиса, чоплим нещо, но в повечето случаи наистина няма какво да свършим. Все пак работим с хора, а голяма част от тях днес отсъстват, или просто са на същото дередже и само присъстват телом. Духом спят.

Някои чистят.

Но поне едно предимство имат тези дни – изкарват ме по-рано от леглото и не си проспивам сутринта. Не че има нещо лошо в мързелуването, просто понякога е хубаво да видя как изглежда и съботната утрин. Може да е различна, нали? И всъщност да си в офиса без да си притиснат от спешни задачи и без да се задъхваш от непрестанно общуване е доста различно усещане. Спокойствие!

Ето! Ето истинския плюс на работните съботи: разбираш какво представлява абсолютното офисно спокойствие. Слушаш си Moloko – Familiar Feeling (поне аз в момента това слушам) и някак се разпльокваш по стола. Дремеш с отворени очи, поглеждаш си мейла със смесица между надежда и очакване… И преминаваш към следващата песен.

Разбира се, предпочитам неработните съботи. Предполагам се подразбира, но аз да си кажа.

Продължавам със Sara Tavares – Bue (voce e…) а на вас пожелавам приятна събота и мързелива неделя!